Какво е теория на игрите и къде намира приложение

May 24, 2022     zhelyo     2203
Теорията на игрите е област на поведенческата икономика, която се опитва да предскаже начина, по който две или повече страни ще действат в дадена ситуация. Това е теоретична област на изследване в социалните науки, която прилага математически модел за прогнозиране на вероятните резултати от конкретен сценарий. Често се използва от специалисти в сфери като политически науки, бизнес и дори в живота, за да предскажат възможните резултати при наличието на определени условия. 

Теорията на игрите изучава интерактивното вземане на решения, при което резултатът за всеки участник или играч зависи от действията на всички. Ако сте играч в такава игра, когато избирате своя начин на действие или стратегия, трябва да вземете предвид избора на другите. Например, играчът може да направи избор, който да му донесе най-голяма полза, и тази стратегия обикновено е доминираща. Същевременно обаче повечето ситуации изискват сътрудничество, за да се осигури най-изгоден резултат за всички играчи или участници в уравнението.

Теорията на игрите може да се използва в бизнеса от икономисти, които анализират специфичен икономически пейзаж, за да предскажат ходовете, които компаниите (или играчите) ще направят. Може да се използва и от частни компании за вземане на бизнес решения или за анализ на конкурентно поведение. 
Всяка възможна ситуация се състои от заинтересовани страни, интересите на страните и техните възможни действия, също както в една игра. Така, тя може да се класифицира въз основа на различни характеристики. 

Според броя на играчите

Играчите могат да бъдат много на брой, но централни за теория на игрите са тези с двама опоненти. По този начин може да се развие идеята за равновесие и баланс между двамата играчи. При наличието на повече участници се наблюдава по-голямо разнообразие от стратегии, тъй като играчите могат да си сътрудничат, да се обединяват срещу други опоненти и по този начин да търсят взаимна изгода. Оттук следва и още едно деление на игрите на кооперативни и некооперативни.


 

Според количеството информация

Съществуват два основни вида игри според количеството на информация - игри с пълна и с непълна информация. Пример за игра с пълна информация е шахматът. При него и двамата опоненти виждат всички налични фигури на дъската и следят всеки един ход, тоест разполагат с цялата налична информация, за да обмислят следващото си действие.

От друга страна, игрите на карти като покер изискват друг начин на мислене и стратегия. Тъй като играчите не виждат картите на опонентите си по време на играта, те трябва да работят с непълна информация и да избират измежду най-добрите покер стратегии, за да постигнат успех. Тъй като не разполагат с цялата налична информация, те трябва да разчитат на математика, логическо мислене и избягване на така нареченото състояние на тилт, което се ръководи от емоциите на играча, а не от разума и логиката. 
Подобни ситуации са типични в много житейски сфери и засягат процеса на вземане на решения на ежедневна база. 

Според принципа на разделяне на печалбите

Крайният резултат от играта или от възникналата житейска ситуация, е победата. Тя може да бъде съпътствана от печалба, която се разпределя по различен начин в зависимост от играта. 

При кооперативните игри, участниците могат да създават коалиции и да се организират около единна стратегия, така че да бъдат наясно с ходовете на останалите участници в тяхната група. По този начин те предприемат колективни действия, за да увеличат шанса или размера на печалбата си. Обратното, при некооперативни игри тази възможност не съществува, тъй като всеки играч изгражда своя собствена стратегия, без да знае как ще постъпят опонентите му.

Дилемата на затворника

Дилемата на затворника е една от най-известните концепции в съвременната теория на игрите. Тя представлява ситуация, при която две страни, разделени и неспособни да общуват, трябва да избират дали да си сътрудничат или не. Най-високата награда за всяка страна се получава, когато и двете страни решат да си сътрудничат.

Дилемата на затворника е психологически модел на поведение, който най-често намира аналогия и приложение в сферата на икономиката. Икономиката е пълна с подобни примери като този, в които може да имат резултати, които са или полезни, или вредни за икономиката и обществото като цяло. Най-доброто решение в случая е да се фокусира върху преодоляването на индивидуалните стимули в полза на общото благо. 
 

Край