Безплатно с новия брой на “Прас-прес” : “Моят втори Дневник” от Иво Прокопиев

“Прас-прес” винаги е подкрепял литературните пориви на българските автори. Препечатваме откъс от новия чиклит-роман от издателя Иво Прокопиев “Моят втори Дневник”, който върви безплатно с всяко копие на новия брой на вестника, който е вече някъде на пазара.
 

Из “Моят втори Дневник” от Иво Прокопиев

Ден 1673-ти от (р)Еволюцията. Не съм спал. Въртях се много, а не можех да определя в каква посока се въртя, тъй като няма вече ляво, няма дясно. Така се разбрахме с едните ни съмишленици с оглед идеята да получим по-голяма подкрепа за каузата ни.
 
Другите ни съмишленици казаха, че само те са надясно и всички останали са наляво. Това допълнително ме обърка и ме заболя главата. Легнах си, уж да ми мине, но нито мина, нито заспах. Надясно ли съм, наляво ли съм или наникъде?
 
Надявам се със съмишлениците да се обединим най-после, понеже нещо ме съмнява и май ще съмишляват извън Парламента. Казах тази си тревога на Евгений Дайнов, който ме успокои, че съмишлениците взимат поне по 15% и при попътен вятър, ще имат шанс за правителство.
 
Поуспокоих се и вдъхновен отидох на тайна среща с Христо и Радан, за да им кажа добрата прогноза. На срещата дойдоха Гриша Ганчев и Цветан Василев, защото така или иначе медиите на #КОЙ пишели, че са с нас, поне да излязат, да си поприказват, да похапнат.

Всеки беше със своя стенографка, която да записва срещата на ръка, за да има всеки по едно копие на разговора за спомен. Диктофони не ползваме, защото руските хакери после ще пуснат записи как дъвчем, което би било огромен скандал.
 
За беда никъде не намерихме маса за 10 човека - ние и стенографките. Навсякъде беше пълно, резервации, частни партита. Разотидохме се, без да поговорим. Обединението оставихме за по-натам, тъй като изразихме надежди да случим на изгодно и апетитно обедно меню!

Прибрах се гладен. Добре, че бях смотал един къпкейк от стевия с лимец и био-тиквичка на една от срещите ни със съмишленици на (р)Еволюцията. Захапах и О, Боже! - понеже е без глутен, беше станал като камък. Извадих едно жълто паве, надробих мъфина на трохи и ги напоих с вода. Докато пиша това, сигурно вече е поомекнала попарката и отивам да си я изсърбам!

******