Македонци крадат косъм на Бойко Борисов, готвят война с генно модифицирани войни и, разбира се, се провалят

Посейдон Груйчев, ъндърграунд трегерът на шокиращите разкрития, които не засягат никого, с изключение на две 80-годишни сиамски близначки от Ловеч и низвергнат млекар от Пловдив, достойно се представи на екзекуцята си в Перник, след което мигновено се отпрати към Скопие, за да вдигне една случайно изпусната на тротоара сензационна вест.

 

Енигматичен ужас и безразборен геноцид бяха готови да се разлеят из целия свят, продиктувани подличко от страната, с която нямаме абсолютно нищо общо - югозападната ни съседка Македония! Коварният план, целящ безпрекусловна световна доминация и безскрупулна глобална тирания, бе оплоден, заченат и (за радост) пометнат миналата нощ!

 

Всичко започнало вчера, около 17.30 ч. местно македонско време. Зоран Коняновски - виден българофоб и респективно съвсем неслучайно министър на тамошната отбрана се прибрал вкъщи след поредния адски скучен ден, когато ненадейно му хрумнало да поразчопли националната си гордост. Това се слувало лесно - само отварял един учебник по история за осми клас на Просвета, пускал някоя българска новинарска емисия и си късал ли, късал нервите.

 

Този ден не правел изключение. Зоран страстно натиснал червеното копче на дистанционното, набрал кода за приемането на БНТ и съсредоточено започнал да следи новинарската емисия, събирайки потиснати чувства, достойни за масов убиец. Съвсем ненадейно, след кратък ГМО репортаж, на екрана цъфнала мъжествената физиономия на министърът ни председател. Какви ли не завистливи мисли хаотично нахлули в иначе подреденият и сдържан свят на Зоран: \"Защо и ние си нямаме такъв премиер?\" -заядливо си помислил стой.

 

Гордостта му логично задала следващия въпрос: \"Защо българите, които са си чисти македонци, трябва да притежават такова богатство в лицето на този мъж, докато нашата политика тъне в разруха! Та Бойко ни принадлежи по наследство!\" - заключил той след минути на нанационалиситичсеки размисъл. След още няколко минути на трескаво расъждение той отчаяно отсякъл: \"Не може вечно Македония да трае гледката на това, как синовете ѝ се заблуждават и обслужват чужди интереси! Не мога смирено да приема падението на великия ни род!\"

 

Последните думи ги изкрещял като умопобъркан залп. След това в главата му безредно се завъртели в опустошителен тайфун Александър, Освободителната война, Сан Стефано, Даме Груев, Бойко, ВМОРО и ААААХ! този скапан учебник за осми клас на Просвета! Жегнат от диво отчаяние и безсилие пред великостта на Бойко, Зоран решил да сложи край на живота си, белязан от клеймото на един почти безмакедонски свят. Но полупровесен през прозореца на 17-ия етаж, един мъничък детайл се вмъкнал в плешивата му глава и преобърнал всичките му надежди на 179° и 59\".  Репортажът за ГМО... Бойко Борисов... Всичко се връзвало! Та нали в Македония ГМО-то е разрешено. Зоран се строполил обратно в обширната си стая, а на лицето му било изписано изражение на ехидно интерконтинентално конспираторско задоволство и леко кокетство. След това изпаднал във великолепно подобие на злодейски смях от най-висша класа.

 

Зоран решил да не чака повече и веднага се заловил да крои пъклен план за световното господство на Македония! Първо обявяват война на Русия (България, според него, ще бъде затрита за има-няма два часа, така че, защо да я броим?), после Щатите се присъединяват към тях като съюзници, но Македония изтребва и тях, а за десерт трима човека ще идат да убият Китай! Щели да пощадят само Франция, защото преди 50 години Едит Пиаф казала, че знае къде е Охридското езеро.

 

Всичко било много просто. Единственото, което трябвало да се направи, било да се открадне косъм от Бойко, после македонският учен щял да отдели генетичен материал от него и да произведе осем първокласни генномодифицирани война, като за целта към македонската армия трябвало да се причислят още четири човека. С такава войска, мислел си той, положително може да се превземе света. Нужни са двама човека, да обезвредят Бойко и по половин за Чък Норис, Ван Дам и Шер. След изпипването на детайлите, Зоран звъннал на президента и негов идеен съратник Георге Иванов, споделил с него плана си, изчакал 16 минутните одобрителни нечлненоразделни адмирации и тихо зачакал конспиративната машина да заработи.

 

За целта президентът Георге Иванов Гонзовски преценил, че ще е нужен специален безразсъден таен агент-идиот, който да е достатъчно невеж, за да се навие да опита нечувания подвиг - да открадне косъм от Бойковата глава, от която, както е добре известно на целия цивилизован свят и на някои по-интелигентни животински видове, косъм не пада. Тежкото бреме, разбира се, се паднало на единствения таен агент и заклет пияница, който напълно отговарял и на по-горните условия - Тихо Стъпковски.

 

Понеже времето напредвало (било вече 22:76), Георге собственокрачно изтичал то близката кръчма и извлякъл оттам тихо Тихо, тихо нашепвайки му най-нежните македонски злободневни ласкателства, като междувременно му разяснявал спецификата на първата му и единствена задача. За награда Тихо щял да получи Аризона и бутилка ракия, но се навил, защото не чул първото, тъй като за него Аризона е неприятна индийска манджа с ориз и къри. Георге тихо набутал Тихо в една кола. Тя тихо отвела омаломощеният от пиене Тихо, към тихата му задача.

 

Какви часове на мъчително чакане били това за Георге и Зоран, какви ли не мисли минавали през запалените мечтателни глави! Тихо бил в неизвестност, на косъм висяло изпълнението на задачата му, която щяла да изпълни сърцата на близо 100 жители на Македония с радост. Да, непосилна задача било това и всички високопоставени личностви вярвали, че само идиот като Тихо Стъпковски може да има бездарния късмет, и да успее...

 

Нищо не се знае за онази страшна нощ. Факт е само, че наякъде към 4:09 през нощта телефонът на Георге иззвънял. Дрезгавият и по-пиян глас на Тихо тихо съобщил:\"Имаме косъма на Бойко, идвам след 15 минути.\" Зоран и президентът поликували малко, но се сетили, че това е едва началото. Е, останалата част от изпълнението на плана била детска игра, в сравнение на подвига, който извършил Тихо.

 

И ето тук Съдбата проимала среден пръст в работата. Ненадейно фанатичен америскански комлексар и  ужасно богат масон, който търсил отчаяно начин да си намери момиче, засякъл с радиоприемника си името Бойко, което, вярвал, е ключ към неземна сила и нечувана мощ. Разбирайки, че косъм от премиера ни е пленен от македонците, той събрал цялата масонска ложа и мигновено отпрашил с най-бързия си самолет към Скопие в търсене на неговото прешъсссс. Половин час след това министерския съвет на Македония бил обграден от неприлично грозно облечени масонски фигури, въоръжени с търпение и калашници, неспокойно скандиращи \"ГЕРБ!\" и обявяващи исканията си, изразяващи се в \"Дайте ни проклетия косъм, иначе ще избием всичките ви четиримата  войници!\" Но македонците решили да не се предават в този така критичен за националното им самочувствие момент, защото били на КОСЪМ от създаването на на невиждано бруталните войни. Напрежението нараствало, Зоран загубил съзнание, масоните надигнали пушките, секундите се борели помежду си в неуморим танц на Македония и смърт...

 

И в този миг!

 

Слънцето оранжево се подало от изток, когато всички участници замлъкнали потресени. Някъде там, в България, един премиер отворил гневно очи с чувството на непрежалима липса. Бойковият косъм се събудил заедно с него, наредил с  безпощадни тупаници всичко наокло, направил и масони, и политици на пух и прах, а сградата на министерския съвет заприличала на неприлично опожарен бордей. След това скокнал през розореца и се прибрал при своя стопанит там, сред оредяващите редици на Бойковата коса. Всичко приключило за всички.

 

Заради срамът, който Посейдон Груйчев хвърли върху цялата македонска общественост, раздухвайки този случай, той любезно бе поканен на тържествената си екзекуция. Поканата бе джентълменски приета, като ще се състои след 2 дни в центъра на Скопие, посредством високогласното заявление от страна на П.Г., че Гоце Делчев е българин.




Посейдон Груйчев