Щастлив час на морето (обширен репортаж на zhelyo)

Бидейки успешно завърнат от моржуване, съм окрилен да напиша своите обширни като звуков репертоар на чайки впечатления. Ще говоря от първо лице и единствено число, защото е неделя вечер и не ми се мислят други лица и числа. Ще запиша видяното от мен, за да си кажат хората: "Бахти, и аз такива неща видях", или "Бахти интересностите от това море", или "Бахти долния лъжец е този, нищо не му е вярно!". Също така новините непрестанно са за летуващи хора, та може би ще е актуално.

 

Аз и zhelyo-вица посетихме летния курорт Слънчев бряг, превеждан от неприятните хора Sunny beach, наместо Sunny coast, понеже се имаме за най-богатите бедни хора в страната. Тоест разполагахме с бюджет, на който пенсионерите в страната биха завидели, а гъзарите - биха ни похвалили, че почти сме с точния брой нули. Все пак решихме, че квартира с общ нужник някъде си или бивша станция на служители на някое несъществуващо вече министерство не биха прилягали на факта, че сме от тази половина на нацията, разполагаща с интернет, но и изпитваща остър дефицит откъм хигиенни нокти.

 

Понеделнишкото пристигане в курорта след возенето с автобус бе предимно с негативен, уморен оттенък, а авторът на настоящите слова демонстрирах незавидното неумение да поддържам ниска телесна температура. Това неминуемо секна устрема към 18-часово разложение връз пясък, което битува в zhelyo-вичата природа. Животът се върна към телесните ми дадености след лежане и медикаментация, но късността повели едва разходка и търсене на яденета. 

 

Тук дойде проблем номер 1 - в Слънчев бряг на добре осветените места с лампички и много хора качеството на ядене е обратно пропорционално на неговата цена. Ще обявя само, че нещото, назовано като "салата", представляваше евентуалната гарнитура, която дори затвореният в Балдуиновата кула Балдуин би пренебрегнал, ядейки килийната си дажба влажен пясък. В парите, с които беше заплатена сметката, можеше да се открият повече свежи продукти и кулинарен талант, отколкото в яденето.

 

Естествено, ориентирахме се и намерихме по-приемливи източници на ядене, като дори ще си позволя да съветвам хората с по-малко туристически наблюдения да игнорират местата, които са наели неприветлив Гадьо да призовава за ядене при него. 

 

Вторият проблем може да е решение на първия. Усещам, че се отплесвам, затова ще спомена, че водата на съни бийча бе пренаситена от зелено водорасло, в което zhelyo-вите пръсти се заплитаха при всеки опит за загребване. И докато въздебели англоговорящи дами може да се забавляват от този факт, българският турист единствено може да се опита да яде зелеността, бидейки сигурен, че яде доста по-сносна салата от тази, която западните му колеги-туристи си позволяват, демонстрирайки това, че печатят евра в мазетата си.

 

Българските хитряги имат един основен метод за привличане на чужденци - пишат навсякъде happy hour, като общо взето навсякъде този щастлив час е активен денонощно - т.е. хората могат да си заръчат евтин за техните стандарти алкохол и след това да им гледаме сеира с достолепната ми изгора. Моят хепи ауар се оказа намирането на консерви боб на Heinz за 1.30 лв. Всеки любител ще аплодира находката ми, вярвам.

 

Открих, че хората, лепящи се за теб, привиквайки те на руски и английски по заведения и с оферти, се отказват, ако им отговориш на испански или български. В единия случай - не знаят езика, а в другия случай - знаят, че се радваш на евтини консерви с боб.

 

Ходенето до Стария Несебър бе обещаващо. Очаквах да видя интересно островче с къщи от кирпич, кокали и дори японци с фотоапарати, но следа от такива - нямаше. Радиацията може да ги е изменила, де да знам. Големият проблем на Стария Несебър е, че повече ще му отива Новото Илиянци. Продажбата на еднообразни китайски сувенири на абсолютно всяка улица в мъничкото място, ме накара да почувствам подмишниците си за по-свежи туристически обекти.

 

Моето крехко здраве и вечен главобол пък не позволиха на zhelyо-вица да добие загар от степен "Чъкс Н'воко" и засега тя се задоволява с почерняване до нивото на "Емил Ангелов - Бабангида". Аз пък реших да оцелявам под платен чадър, за който не получих билет или фискален бон, така че с право ще пожелая на всички концесионери, деклариращи по-ниски от реалните приходи излишните пари да им отидат за Лопедиум.

 

Искам да се въползвам от самозавзетата трибуна да попитам дали момичетата, танцуващи (преиграващи солидно) по разните празни заведения из курорта, употребяват разни химикали и дали умират от това след 4 работни дни?

 

Надявам се написаното да ви е затормозило не много повече от гладко ако след цигара и кафе, а също така се извинявам за това, че завръщането ми е с такъв един до голяма степен да!материал, но c'est la vie, както чуват чужденците, докато на стадионите си скандираме "селяни, селяни!"

zhelyo