Кучешки неволи в Редута

Човекът от Редута ни прати поредния си разказ за живота, неволите и още нещо:

 

В уникална столица живеем ние от село. Накъдето и да се обърнех преди 10-тина години кучетата ме поздравяваха, намигваха с достойнство или ме душеха отзад. Сега кметските избори са озверили най-добрия приятел на бездомния човек.

 

Преди седмица-две носех буркани със сладко на приятеля ми Джеки. Той е черен, смеска между сетер и куче с обратна захапка и набръчкана кожа. Най-вероятно е овен, когато не го гледат хората, а може би слага наметало, ако иска да блесне. Той обича сладко и затова е сляп, аз обаче нямам място в мазъта вече и му помагам да оглушее.

 

Седим и си говорим за политика, миришещи лисчета с фабрични дефекти и коя е най-добрата поза за различните видове котки. Пушим бяло Боро, свирим на енциклопедия, изобщо всичко е на смъртоносна спринцовка от щастието и за двама ни. По едно време се заговорихме за политология, абе за управляващите на града. Аз разправям как бездомните кучета са най-големият проблем на София според мен, Цецка Цачева, Цветанка Ризова и една жена, която ще спечели изборите. Джеки ме погледна с тия гурелясали очи, немити от последния безподслонен ден и разказа за войната с боклука.

 

Имало едно време кофи, преливащи кофи, празнени от българските негри - коминочистачите. Тогава се събрали всички, на които им останала козина, решили да се хранят от боклука. Най-тъжни били месарите, защото се налагало сами да ядат костите на стоката си. Уличния помияр не признавал разваления йогурт и не прощавал на съмнителните обелки от картофи. Ядял боклук, за да са повече кучетата и да се хранят от боклука.

 

И така както микробите владеят великата финансова стена, както баба Екатерина владее древни митологични техники за зиморничане, така и кучетата завладяха болкука. Хлебарки вече няма по високите етажи, за което се радвам, но се съмнявам, че кафявия и черния ориз са всъщност ориз. От Редута до Тибет - биберони и късмет!




Дон Бульон

снимка: DarikNews