Среща на роботи

Sep 16, 2009 zhelyo 4542

Поредна страница от вездесъщото съществуване на Дон Бульон бе предоставена ексклузивно за Не!Новините:

Значи, вчера ме пратихте да гледам железни хора и животни. Събраха ни в една зала, пълна с метал и светлини. Почуствах се не на себе си.

Имаше невиждани неща. Примерно имаше куче играчка, дето лае, говори и дори пикае. Обясняваха ми как се оцветявало нещо водата от резервоара дето сипах, мене ми се стори че мога да го ползвам само за преносима тоалетна.

Друго светещо такова имаше, къде чисти пода, аз досега не бех виждал жена ми да се влачи по пода и след нея да е чисто и да мирише добре. Или ше се насере или кръв ше пусне. А тая машинария ми скри шапката. Влачи се сам килима и събира кетчуп, кучешки косми и вакса по плочките. Баш за у нас си беше, с изключение на използваните дамски превръзки. Изсекнах се на земята, събра го. Тръгнах да купувам и ми показаха рекорда ми на тетрис на касова бележка. Препсувах и минах на следващия робот.

Видях екземпляра от около 15 метра и веднага го заговорих. Робот-жена бате, има по-богат речник от мойта и децата взети заедно. От корема й излизат препечени филийки, не ражда. От пръстите и тече топла и студена вода, чай и кафе. Понечих да я вдигна на гръб да видя ше мога ли да си я нося с мен навсякъде, оказа се по-тежка от мойта жена. Но пък има функция да ме следва навсякъде. Всичко обиколихме двамата по целия панаир. Накрая на изхода се опитаха да ми я отнемат и се наложи да насъскам кучето, дето пикае.

Закарах я унас, заключих биологичната си жена в банята, тя и без това нямаше да излиза скоро. Побългарих робота си вече - отговаря на името Цецка. Имаше нужда от промени, както с възприятията, така и с действията. Сега, при сигнал от щракане на пръсти Цецка носи салата. Ако усети, че съм нервиран, дава едната буза, после другата и ако още съм нервен застава в поза партер, хубава вагина са й направили. Инсталирах чехлите ми в задника й. Като я ритна си вадя крака обут. Мисля да я усъвършенствам от обувка да ги сменя директно.