Лъсна истината за ходенето на работа! Българите били най-велики, когато не ходили на работа

ИСТИНАТА - Най-славните години на България са били преди изобретяването на понеделника и офисния стол.

По времето на Първото и Второто българско царство, когато понятия като „почасово“, „работни срещи“ и „продуктивност“ не съществували, българите успявали да сътворят империи, книжовни школи и една завидна армия, която дори ромеите избягвали да подценяват.

Според експертите ключът към успеха на предците ни бил прост: хората работели около и от вкъщи, приоритизирайки задачи, които били от съществено значение – жътва, ковачество, писане на ръкописи и, разбира се, защитаване на отечеството. Никой не губел ценно време в задръствания с каруци или в чакане на асансьор, стигащ до непотребно високи етажи на стъклени сгради.

„Когато не си задължен да ставаш в 7:00 сутринта за кол с боилите или хана, оставяш време на творческия си потенциал да се разгърне“, обяснява професор по древна история, докато припомня, че книжовната школа в Преслав е произвеждала повече книги за един век, отколкото съвременният човек успява да прегледа в Instagram за ден.

Същевременно археолозите са категорични, че българите били и изключителни предприемачи в късносредновековния home office модел. Изкопани са доказателства, че ковачите ковали оръжия в задния двор, а болярите управлявали имоти дистанционно – чрез вестоносци, които можели да се считат за първите куриери на Балканите.

„Днес робуваме на концепцията за 8-часов работен ден, докато през 9-ти век хората оптимизираха времето си около обяд, вино и стратегически съвети за опазване на Дунавската делта от печенегите. Това е доказателство, че балансът между работа и личен живот е ключът към величието,“ заключват учените.

В заключение, посланието на историята е ясно: когато нямаш шеф, който да ти праща email в 17:01, имаш време да мислиш за важните неща – като създаване на културна идентичност, държава и спомени за бъдещите поколения.