Из дневника на един астрофизик

Мило дневниче,

 

днес Бойко мина с хеликоптера и ми пусна храната за месеца (хляб Бонус, дупета от Миро и вафли ББ), малко не улучи и трябваше да слизам 200 метра до барата да домъкна пакета, но нищо. Хем се разкърших, хем взех проба от водата за ешерихия коли. Нямаше днес, отдъхнах си. Овцете ми (да им бера лайката) са дивопасящи и много щастливи, от време на време обаче замърсяват водоизточника на баба Добра от долната махала.

 

През деня сякох стари дървета в моя участък. Прочиствам гората, за да виждам по-лесно нощем от обсерваторията ромнитата, като идват да секат хубави дънери за продан, обстрелвам ги с фойерверки за радост на чаветата им, които пекат пресни катерици на лумващите чат-пат пожари.

 

Вечер прибирам овцете в кошарата, доя и стрижа, Баба Добра ще дойде за млякото в понеделник с двете си унгарски магарета. Ще и дам и нанизаните манатарки, продава ги на селския прекупвач, който ги шитка за Македония, а онези ги изнасят за Канада на 10-торна цена.

 

Най-тъжно ми е на зазоряване. Вече не се виждат звездите. Колкото и да се взирам, и тази нощ не открих нова, за да я кръстя на Бойко. Не съм виждал жена ми от 3. 54563 години, липсва ми. Поне два часа ще поработя и днес върху телепортацията. Телепортирам съсели, друго нямам. Засега неуспешно. Остава само малко, колкото да си намажа на филията за закуска. Дано да успея някой ден, за да се прехвърля най-после далеч от скапания купол.

 

eliza