Засада
Първата национална сбирка на младите поети в страната премина повече от добре, похвали се пред Не!Новините една от организаторките - млада поетеса с артистичен псевдоним Ш. Над 28 са били участниците от цялата страна в културното мероприятие, като едва седемнайсет са получили кръвоизлив от скуката да слушат как някой чете поезията си, а едва един е бил изнесен от залата, след като получил гърчове, което може би дори не са свързани с четените творби.
\"Не допусках, че може да бъде толкова успешно събитието. Четохме стихове, всички бяха за душата, чувствата, настроенията и звучаха мъдро. Ядохме сладки, пихме сок и гледахме отнесено. Повечето от нас творят със съдействието на разни субстанции, затова и някои бяха по-гладни от други и си взимаха повече сладки.\" - дообогати детайлността Ш., която дори ни прочете свой стих:
Едва седемнайсет кръвоизлива на първата национална сбирка на млади поети
Сърце. Тупти
Чувство
Балон
Мечти и пространство
Къде си ти
Бъди до мен
Аз съм тук
Тупти. Сърце
Една от организаторките, поетеса с псевдоним Оскар, грубовати черти и глас, мускусен аромат и зехтинена коса, обясни, че въпреки цялостния успех, е имало и известна доза разочарование. Един от поетите прочел следния стих, с което си навлякал пуританския гняв на публиката и бил изгонен, замерян с портокалови корички и с обвиненията, че няма душа:
Октопод отглежда пармезан
пармезан отглежда октопод
Под нокътя си изрезàн
нокътя си изрезàн под.
Не ми било това кашкавал
кашкавал не ми било
най ми било сервал
сервал, който казва мяу.
Възмутени, че в стиховете няма нито една дълбока мисъл или дума, нито едно завоалирано проницателно послание, младият поет бил изгонен и заклеймен. Но обещаващите творци не позволили това да внесе дори и най-малката доза динамика, вълнение и интересност в сбирката им. Те догматично отново се отдали на духа на съкровена и интимна душевност, вплетена в почти смислено навързани думи, които дори понякога се римували.
Не!Новините припомнят, че на първата национална сбирка на по-възрастни поети преди седмица двадесет и двама развиха Алцхаймер, а трима бяха нещо объркали и четяха с патос рецептите си за лекарства за кръвно и остеопороза.
Модерната поезия попадна наскоро в класацията на 10-те най-безпредметни занимания, на които човек може да посвети живота си, според списание \"Ер среден\". Там тя се нарежда след борбата срещу правото на аборт, чистенето на София и разбира се - агитацията за вегетарианство, като изпреварва ключови безсмислени дейности, като висшето образование, религиозното проповядване и интересуването от живота на българския хайлайф.
Младите поети са горди с това, като обещават устремът им да не секва, въпреки съблазняването от страна на интересните неща в живота: \"Ние няма да допуснем поезията ни да тръгне по нанадолнището и да стане интересна по някакъв начин. Абсурдно е да смятате, че ще позволим тя да стане забавна, развлекателна или нещо по-различно от кух, скучен и превъзнесен опит да демонстрираме дълбока душевност и богата житейска мъдрост, съчетана със почти сложна, труднообяснима философия, която да кара нашият читател първоначално да се почувства глупав, че не ни разбира, преди да открие, че всичко си е наред... при него.\"
zhelyo
